безименно

Да отшумее болката й трябва време.

Но времето е дефицитно днес –

сега те има, утре вече си история,

във нечиите спомени блясъка на клечка…

 

Какво да правя с тази болка?

Да я чакам – няма време.

Да я боря – май не мога,

тъй са раните големи.

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

One Response to безименно

  1. neumorni-pak каза:

    Е, като се взе предвид предишното твое стихотворение „Вяра“, е ясно, че болката можеш да пребориш. Но не и сама, не и само за себе си при това…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s