безименно

Да отшумее болката й трябва време.

Но времето е дефицитно днес –

сега те има, утре вече си история,

във нечиите спомени блясъка на клечка…

 

Какво да правя с тази болка?

Да я чакам – няма време.

Да я боря – май не мога,

тъй са раните големи.

Публикувано на Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to безименно

  1. neumorni-pak каза:

    Е, като се взе предвид предишното твое стихотворение „Вяра“, е ясно, че болката можеш да пребориш. Но не и сама, не и само за себе си при това…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s