безименно

Публикувано на 29/12/2010 от hipatiaxxi

Да отшумее болката й трябва време.

Но времето е дефицитно днес –

сега те има, утре вече си история,

във нечиите спомени блясъка на клечка…

 

Какво да правя с тази болка?

Да я чакам – няма време.

Да я боря – май не мога,

тъй са раните големи.

Публикувано на Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to безименно

  1. neumorni-pak каза:
    13/01/2011 в 20:10

    Е, като се взе предвид предишното твое стихотворение „Вяра“, е ясно, че болката можеш да пребориш. Но не и сама, не и само за себе си при това…

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s