за вярата

Когато загубил си своята вяра,

когато във теб събуди се звяра,

когато „обичам” загуби значение

и животът поражда у теб само тъпо недоумение,

когато светът под краката ти рухва,

когато в очите ти сълзи избухват,

когато забравил си защо съществуваш,

когато си спрял и молбите да чуваш,

 

тогава спомни си за своята вяра

в Човека всесилен, в живота безкраен!

Спомни си, че има човеци, готови

за своята вяра да скочат и в гроба.

Спомни си как силно обичат и мразят,

спомни си жарта, със която я пазят –

своята, твоята вяра! За нея те са готови,

за Твоята вяра, да късат окови!

Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s