Ах, как искам да забравя… Но не мога!
И трябва ли? Не знам.
Дали забравата е днес спасение или отрова?
Спасява те от болка по-голяма –
от късането на месо,
от бъркането с нож в открита рана,
от удара със бокс.
Но забравата освен това и носи
смъртта на нечия душа,
смъртта на спомени, които просят
да не потънат в вечна тъмнина…
Забравя ли – умирам.
Но болката умира ли със мен?
Та тя ще се издигне от невежеството в сила,
за да почерни всеки следващ светъл ден!
И затова аз няма да забравя!
И нека, нека ме боли,
че да помнят всички как сърце закоравява
и какво на никой друг човек не трябва да се причини!
В чест на всички антифашисти, борещи се срещу най-страшната чума. Хора, помнете жертвите! Помнете виновните! Хора, бдете!
hipatiaxxi 
Да помним и да правим така, че да няма повторения. Повторения, толкова страшни от миналото. Никое поколоние не заслужава да изживява тъмните, страшните времена на фашизма. Затова е нужно младите да се грижат за своето бъдеще и да не оставят нещата в ръцете на престъпници и изверзи. Дерзай!
Evala, nqmam kakvo drugo da kaja!