Най-страшният писък

Ах, как искам да забравя… Но не мога!

И трябва ли? Не знам.

Дали забравата е днес спасение или отрова?

Спасява те от болка по-голяма –

от късането на месо,

от бъркането с нож в открита рана,

от удара със бокс.

 

Но забравата освен това и носи

смъртта на нечия душа,

смъртта на спомени, които просят

да не потънат в вечна тъмнина…

 

Забравя ли – умирам.

Но болката умира ли със мен?

Та тя ще се издигне от невежеството в сила,

за да почерни всеки следващ светъл ден!

 

И затова аз няма да забравя!

И нека, нека ме боли,

че да помнят всички как сърце закоравява

и какво на никой друг човек не трябва да се причини!

В чест на всички антифашисти, борещи се срещу най-страшната чума. Хора, помнете жертвите! Помнете виновните! Хора, бдете!

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Най-страшният писък

  1. Александър каза:

    Да помним и да правим така, че да няма повторения. Повторения, толкова страшни от миналото. Никое поколоние не заслужава да изживява тъмните, страшните времена на фашизма. Затова е нужно младите да се грижат за своето бъдеще и да не оставят нещата в ръцете на престъпници и изверзи. Дерзай!

  2. anaida каза:

    Evala, nqmam kakvo drugo da kaja!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s