за вярата

Когато загубил си своята вяра,

когато във теб събуди се звяра,

когато „обичам” загуби значение

и животът поражда у теб само тъпо недоумение,

когато светът под краката ти рухва,

когато в очите ти сълзи избухват,

когато забравил си защо съществуваш,

когато си спрял и молбите да чуваш,

 

тогава спомни си за своята вяра

в Човека всесилен, в живота безкраен!

Спомни си, че има човеци, готови

за своята вяра да скочат и в гроба.

Спомни си как силно обичат и мразят,

спомни си жарта, със която я пазят –

своята, твоята вяра! За нея те са готови,

за Твоята вяра, да късат окови!

Романтика

 

Романтично, казвате, било

на любимия дадеш ли роза.

Но каква романтика в това жестоко общество,

В което стиховете се превръщат в гола проза.

 

Думите да облечеш във красота

на стихове и словото да бъде пременено

не трябва ти и капка суета,

а сърце с любов пречистено и устремено.

 

Но каква ти тук любов?

Та тука всеки иска само да печели

и всеки на убийство е готов

щом от него нещичко са взели.

 

Любов, защо си ни, кажи,

когато тънем в глад и нищета,

когато всяка истина омазана е във лъжи,

а ние страдаме във своята самотна суета…