За честността

Що за глупост е във нашето съвремие
да се осмелиш да имаш честно мнение!

Каква е ползата от него? –
да те сочат с пръст като глупак,
да те обвиняват във лъжа?
Да те мразят, че си честен?!

Направиш добро – всички те плюят;
кажеш ли истината – ставаш мерзавец;
докажеш ли правдата – кой ли ще чуе?
Обичаш измамата – тогава си праведен.

Странни принципи изграждат нашто общество.
Основният е – всички лъжат,
всичко прави се от личен интерес
и ако – Недай си боже! –
вземе някой да е честен днес
другите със камъни ще го линчуват.

Когато всички днес са роби
и робски мислят за света
един свободен надигне ли глава
ще го убият без да се замислят,
за да не мъти на статуквото реда.

Пазачи не трябват на робската сган,
тя сама ще се справи с вредителя
ще го смачка с безмерна ярост и плам,
па дори и да беше сам слезнал Спасителя.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Студентски размисли и страсти

Умората ме задушава,

умора днеска ми тежи

от гоненето на забравата,

от битката за утрешните дни.

 

Клепките ми натежават.

Едва задържам полупритворените си очи

и вглеждам се в лицето на коравата,

жестоката действителност на днешните съдби.

 

Веднъж съня си ли преборихме?

Един ли път лишихме се от обед?

Във опити да си строшим оковите

главите ни запазиха се по случайност цели.

 

Сновахме не една и две недели

из столичните кални улици,

издирвайки остатъка надежда за спасение

от духовна смърт на цялото ни поколение.

 

Сновахме болни,

гладни, жадни,

неуморни!

 

Във скитане научихме какво е радост,

братска обич и тъга

и открихме нашта похитена младост,

издъвкана от тез зловещи времена.

 

Не ме разбирайте погрешно –

не съжалявам нито грам

за идеите, които срещнах,

за истините огорчаващи,

за хората, с които заедно вървим,

за чувствата ни задушаващи,

за сблъсъците с истински тъги

 

аз благодаря горещо!

 

Защото се научих да обичам.

Разбрах, че животът е най-трудното нещо,

но си струва човек да опита.

 

Да живееш значи да се бориш –

за въздух, хляб, за свобода!

За свят, изпълнен с по-добри дела.

*  *  *

Отварям пак очи и ставам,

изгълтвам си поредното кафе

и хуквам да тичам – пак закъснявам.

Дългът към живота зове.

 

Борбата продължава!

Posted in Uncategorized | Tagged , | 3 Коментари

безименно

Да отшумее болката й трябва време.

Но времето е дефицитно днес –

сега те има, утре вече си история,

във нечиите спомени блясъка на клечка…

 

Какво да правя с тази болка?

Да я чакам – няма време.

Да я боря – май не мога,

тъй са раните големи.

Posted in Поезия | Tagged | има 1 коментар

за вярата

Когато загубил си своята вяра,

когато във теб събуди се звяра,

когато „обичам” загуби значение

и животът поражда у теб само тъпо недоумение,

когато светът под краката ти рухва,

когато в очите ти сълзи избухват,

когато забравил си защо съществуваш,

когато си спрял и молбите да чуваш,

 

тогава спомни си за своята вяра

в Човека всесилен, в живота безкраен!

Спомни си, че има човеци, готови

за своята вяра да скочат и в гроба.

Спомни си как силно обичат и мразят,

спомни си жарта, със която я пазят –

своята, твоята вяра! За нея те са готови,

за Твоята вяра, да късат окови!

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Романтика

 

Романтично, казвате, било

на любимия дадеш ли роза.

Но каква романтика в това жестоко общество,

В което стиховете се превръщат в гола проза.

 

Думите да облечеш във красота

на стихове и словото да бъде пременено

не трябва ти и капка суета,

а сърце с любов пречистено и устремено.

 

Но каква ти тук любов?

Та тука всеки иска само да печели

и всеки на убийство е готов

щом от него нещичко са взели.

 

Любов, защо си ни, кажи,

когато тънем в глад и нищета,

когато всяка истина омазана е във лъжи,

а ние страдаме във своята самотна суета…

 

Posted in Поезия, Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар