Студентски размисли и страсти

Умората ме задушава,

умора днеска ми тежи

от гоненето на забравата,

от битката за утрешните дни.

 

Клепките ми натежават.

Едва задържам полупритворените си очи

и вглеждам се в лицето на коравата,

жестоката действителност на днешните съдби.

 

Веднъж съня си ли преборихме?

Един ли път лишихме се от обед?

Във опити да си строшим оковите

главите ни запазиха се по случайност цели.

 

Сновахме не една и две недели

из столичните кални улици,

издирвайки остатъка надежда за спасение

от духовна смърт на цялото ни поколение.

 

Сновахме болни,

гладни, жадни,

неуморни!

 

Във скитане научихме какво е радост,

братска обич и тъга

и открихме нашта похитена младост,

издъвкана от тез зловещи времена.

 

Не ме разбирайте погрешно –

не съжалявам нито грам

за идеите, които срещнах,

за истините огорчаващи,

за хората, с които заедно вървим,

за чувствата ни задушаващи,

за сблъсъците с истински тъги

 

аз благодаря горещо!

 

Защото се научих да обичам.

Разбрах, че животът е най-трудното нещо,

но си струва човек да опита.

 

Да живееш значи да се бориш –

за въздух, хляб, за свобода!

За свят, изпълнен с по-добри дела.

*  *  *

Отварям пак очи и ставам,

изгълтвам си поредното кафе

и хуквам да тичам – пак закъснявам.

Дългът към живота зове.

 

Борбата продължава!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Студентски размисли и страсти

  1. LELE-LELE каза:

    АБЕ ХОРА, студентите да не мислите че зачитат Ботев повече от дискотеките, секса и кафенетата? Каква е тази борба?- доколкото знам, Ботев не е бил никакъв комунист, какъвто го представят, а анархист. Питайте студентите дали знаят кога е роден Ботев и сами си правете изводи.

  2. hipatiaxxi каза:

    Абе човек 🙂 Първо, блогът е личен. В него публикувам засега само стихотворения, които съм написала. Второ, да, това стихотворение е вдъхновено от студентите и по-конкретно от протеста на 20 октомври, на който присъствах и много се впечатлих. Не мисля, че студентите са това, което описваш ти. Има и такива, разбира се, но много от тях са интелигентни млади хора, които се борят за нещо истинско, за нещо по-добро от това, което има сега. А колкото до Ботев – знам, че има спор дали е бил анархист или комунист, но не смятам това за особено важно. Много по-важни са посланията му, които са общочовешки. Как ще бъдат определяни идеологически е субективно. Благодаря за коментара, радвам се, че следиш блога 🙂

  3. neumorni-pak каза:

    Харесват ми тези стихове… Ако „похитената ни младост“ даде поне всеки да се изразява по подобен красив начин, то тя не е била напразна. Оптимистично е за мен (и съвсем действително при това) присъствието на „хората, с които заедно вървим“. Време е просто индивидуализмът на всеки от нас да си намери своето „ние“ и с него да се бори за нови светове, разбира се, тук на земята и за хората.
    Продължавай в същия дух, Хипатия!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s